Как да се научим да използваме сънищата си?

 

Откъде идват сънищата? Какво имат предвид? Могат ли да ни бъдат полезни в живота? Има различни мнения по този въпрос, но фактът остава: подробностите от сънищата могат да бъдат невероятно ценни. Основното нещо е да ги разберете и да се научите как да ги използвате правилно.

Според Херодот мидийския цар Крез, превърнал се в поговорка с баснословното си богатство, веднъж сънувал депресиращ сън: сякаш неговият любим син трябва да умре млад от копие. Скоро в района се появил огромен свиреп глиган и синът на Крез започнал да моли баща си да го пусне на опасен лов. Спомняйки си съня, Крез отначало беше непреклонен, но младежът все пак успя да го убеди:

„Глиганът има ли ръце или желязно копие, от което толкова се страхуваш?“ - възрази той страстно и получи съгласието на баща си.

На лов, след като проследиха глигана, ловците го заобиколиха и започнаха да хвърлят копия и стрели по свирепия звяр. Един от тях, пропуснал, уцели царския син. Младият мъж беше поразен от смъртоносно копие: така се изпълни предсказанието на пророческия сън...

„В съня душата е отворена за Божествено вдъхновение“, смята древногръцкият философ Платон и през времето, изминало от това твърдение, малко се е променило в познаването на тайната на сънищата. Това се доказва от думите на великия учен на ХХ век, сомнолога Мишел Жуве, който може само честно да заяви: „Ние все още не знаем нищо за съня, но на по-високо ниво“.

Въпреки това, както по времето на Крез или Платон, така и след тях, изобщо не е било необходимо хората да научават всички тайни на собствения си мозък, за да се научат перфектно да ги използват.

Брилянтни открития сънища

Художници, поети, скептични учени, смели воини, безстрастни държавници - дълъг списък от хора, които открито признават, че сънищата им помагат при решаването на сложни проблеми - понякога с неясни намеци, а понякога директно внушаващи готов отговор.

Ето само кратък списък от открития и прозрения, направени от известни хора (според собствените им думи) в състояние на сън:

• физикът Нилс Бор  сънува модела на атома;
• немският химик Август Кекуле открива насън молекулярната структура на бензола;
• на 23-годишна възраст Рене Декарт  сънува няколко сънища, които определят основната посока на всичките му бъдещи работи по математика и физика;
• писателят Робърт Стивънсън мечтае за сюжета на "Странният случай на д-р Джекил и мистър Хайд";
• Александър Грибоедов вижда насън плана на комедията "Горко от ума" и откъси от първо действие. Тези пасажи влизат в неговата комедия непроменени;
• италианският композитор Джузепе Тартини композира най-хубавото си произведение насън – „Дяволска соната”;
• химикът Дмитрий Менделеев вижда на сън своята таблица на периодичните елементи.

С други думи, сънищата имат значителен принос както за науката, така и за световната култура. Но могат ли пророчески сънища да се присънват на обикновен човек? И обратното – могат ли най-обикновените, на пръв поглед, сънища в крайна сметка да се окажат пророчески? Тези въпроси бяха зададени в самото начало на 20 век от Джон Уилям Дън, който направи невероятен експеримент, свързан с реалността на сънищата.

Колко често сънищата се сбъдват?

Джон Уилям Дън е известен авиоконструктор на своето време - по негови чертежи е построен първият британски военен самолет. Малцина от съвременниците му обаче са знаели, че в свободното си време той се интересува от неща, които нямат много общо с авиацията – като ясновидство и пророчески сънища.

Той подробно излага идеите си по този въпрос в книгата "Мисли за времето" (1927), която включва и откъси от собствения му дневник със заглавие, което говори само за себе си: "Нощни предсказания за бъдещето". Именно от тази книга военните власти на Дън научават, че в продължение на много години подред той записва сънищата си всяка сутрин и ги проверява в реалността, търсейки пророчески съвпадения.

Изненадващо, някои от тези сънища на обикновен човек (по собствените му думи, не на пророк и не на ясновидец) с такъв внимателен подход наистина се оказват пророчески! Вярно, това се случва в малки и незначителни неща. Само няколко сънища в живота на Дън се оказват пророчески в най-широкия смисъл на думата, за важни в живота му събития. Това се случва за първи път през 1916 г., когато той сънува ужасна експлозия във фабрика за боеприпаси. Два месеца по-късно повече от хиляда души били ранени, когато същата експлозия гръмва в действителност - в Лондон, във фабрика за производство на бомби. Другият кошмар на Джон Дън, който се сбъдна, му се яви под формата на ... вестник, чиито заглавия крещят за ужасна катастрофа - вулканично изригване в Далечния изток, което уж отнема живота на четири хиляди души. Няколко дни по-късно точно същият вестник лежи на бюрото на Дън, само че броят на жертвите на вулкана, уви, в действителност се оказа почти десет пъти повече ... Как се е случило това, Дън може само да гадае, но усърдната му работа директно свидетелства за едно: той никога нямаше да разбере, че сънищата му се сбъдват от време на време, ако не ги беше записал и не ги беше взел на сериозно. Така че може би същото важи и за всички останали? И сънищата на всеки от нас могат да разкажат за нещо важно, достатъчно ли е да ги разгледаме внимателно и да ги запишем? Като отговор на този въпрос могат да се цитират думите на брилянтния немски учен, анатом и физиолог Карл Бурдах, посветил целия си живот на изучаване на мозъка и нервната система: „Понякога насън ми идваха на ум ценни научни идеи. Изглеждаха ми толкова важни, че се събуждах."

Сбъдване на сънищата

Много видни хора от различни страни и епохи не се поколебаха да признаят, че често намират отговори на въпросите си през нощта. А някои отидоха дори по-далеч, твърдейки, че поставят използването на случките, получени насън, почти в потока, в който им помагат моливът и хартията, винаги лежащи на нощната масичка.

Едно от най-древните доказателства за подобна експлоатация на собствените мечти може да се счита за книга, оцеляла до наши дни от гърка Синез (373-414 г. сл. Хр.), епископ на гръцката колония Кирена в Северна Африка. В него той описва подробно как сънищата му помагат не само да работи, но и да решава личните си ежедневни проблеми. Така че, събуждайки се посред нощ или сутрин, за да не изгуби някой от тези безценни съвети от паметта, той си създава правило да ги записва точно там, без да става от леглото, за което винаги има химикалка до нощното му легло.

Великият руски цар-реформатор Петър Велики (1672-1725) използва точно същата техника. Според близки до него той заповядал винаги да се намира специална восъчна плоча до леглото си, за да може винаги да записва мислите, постановленията и наставленията, които му идват насън.

Рецептата за ловец на сънища на Едисон

Не просто да чакате времето край морето, тоест нощните случки в сънищата, но да се научите да извиквате тези събития с вашите умели действия - тази техника е използвана (или са се опитвали) от много изключителни умове.

Американският изобретател Томас Едисон (1847-1931), автор на повече от хиляда изобретения, свързани главно с електротехниката, третира съня като цяло и сънищата в частност по доста особен начин. Невероятно практичен човек, той беше твърдо убеден, че обикновеният сън, тоест сънят като почивка, не е нищо повече от загуба на време, докато животът минава и всяка минута е от значение. Ето защо той се опита да отдели само няколко часа на ден за сън. Едисон се опитва да реши проблема с помощта на рационализаторското си мислене - естествено, ученият изобщо не може да спи, но се опита да направи всичко, за да накара собственият си мозък да работят. Вечерта Едисон записва въпроси, на които би искал да получи отговор насън, и често наистина успява!

Н. Апполде, изобретателят на центробежната помпа, разработва подобна практика за себе си. По думите му, когато е имал затруднения в работата си, вечер се е опитвал да се настрои максимално на задачата, която стои пред него, да я усети, да се задълбочи във всички детайли. Често такива усилия са се отплащали щедро - решенията идват при Аполде или насън, или сутрин, веднага след събуждане.

Как става това?

Напоследък дори официалната наука не само не отрича подобни прозрения и съвети по време на сън, но и намира много обяснения за тях. Едно от тях е следното: ако през деня, по време на бодърстване, зареждаме мозъка си с нова информация, то състоянието на сън е времето за нейната обработка и обобщаване. Настройвайки се вечер на някаква задача, зареждайки мозъка с факти, ние му даваме храна за размисъл и има голям шанс през нощта подсъзнанието ни да се установи и да обработи тази информация заедно с обичайната дневна информация. А също и вероятността да ни покаже готов отговор в проста и повече или по-малко разбираема форма. И, разбира се, вероятността да не забравим този сън до сутринта и когато се събудим, да му обърнем внимание, без да го изхвърляме от главите си като безсмислен мираж. Последното обаче вече зависи от нас - от нашето желание или нежелание да се вслушваме в подканите на сънищата. В тази връзка не може да не си припомним ценния съвет, даден от носителя на Нобелова награда, един от изобретателите на лазера, академик Александър Прохоров: „Просветлението често идва в съня. Ако се страхувате, че ще забравите нощното си предположение , сложете стенографка до себе си." Трудно да се добави нещо към това.

Автор: Марина Успенская

Получете безплатно всички най-нови актуализации направо във вашата пощенска кутия!